heavenly creature

Почукването по стъклото я разбуди. Видя насреща си, зад запотеното стъкло силует на черна птица. Беше същата, която се появяваше всяка вечер и чакаше угощение от последното парченце черен шоколад и бадеми на Хати.
Навън изглежда отдавна се бе смрачило и стария, кичест орех се люлееше от лекия повей на нощния вятър.
Беше почти 11 и трябваше да тръгва. Хвърли си поглед в джобното огледало и извади златистата кутийка от скърцащото чекмедже на бюрото си. Аленият цвят върху устните й й придаде по-женствен вид. Където и да отидеше, винаги можеше да мине за по-млада, дори за девойка, макар да преваляше 25 с повече от 9 месеца.
Хати беше енигма за самата себе си.
За родителите си, също. Беше се появила неочаквано след 18 години безплодни опити за рожба. В някой по-пияни мигове, баща й я наричаше „небесно създание“, защото тя бе толкова отвеяна, колкото само нещо, което е родено да се рее в небесата. Харесваше това си прозвище, но не мислеше, че го заслужава. Никога не бе била от онези крехки, фини жени, които приличат поразително на живи, порцеланови кукли. Които държат чашата с чай  с приповдигнато кутре, говорят за дантели и рози, и ходят изправени на високи токчета.
Още от хлапе обичаше да се рови в калта, заедно с момчетата от квартала. Да им хвъли някой и друг пердах, когато се опитват да я измамят на карти. До осемнадесетия си рожден ден не бе имала дълга коса и не бе обличала рокли.
Но как може нещо толкова трагично да промени  такива глупави неща в теб?
Хати спря погледа си на снимката, която стоеше в центъра на бюрото й. Последната фотография на родителите й – бяха пред малката им, бяла къщурка в покрайнините, майка й носеше широк, розов пуловер и огромна усмивка, а баща й здраво бе обвил ръка около кръста й.
Имаше толкова много да търси, а се занимаваше с неверни съпрузи и глупавите грешки на младостта на богаташки дъщерички.
Ето, сега трябваше да се опита да съблазни един брокер, който висеше всяка вечер в бара на три пресечки от тук, за да докаже на жена му, че е леке, каквото самата тя знаеше, че беше. Но парите бяха добри, а и с липсата на улики по случая с родителите й, Хати трябваше все някак да окупира времето си и да изкарва пари за квартирата си, този малък, безличен офис и за котката си, Мъфин.
А и какъв пример можеше да бъде за тези страдащи жени, след като самата тя се срещаше с женен мъж.
Животът й бе огромна каша, за която не искаше да мисли. Имаше нужда от уиски и триста долара, затова щеше да е добре да се завтече до уреченото място и да залови прелюбодееца.