Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения
Чет Окт 11, 2018 8:37 am by -nicole

» Отсъствия
Съб Окт 06, 2018 3:57 pm by Alexander Moon.

» Запазване на лик
Пет Сеп 28, 2018 9:24 am by K.

» The supreme art of war is to subdue the enemy without fighting.
Чет Сеп 27, 2018 3:43 pm by K.

» ...care what you wish for
Сря Сеп 26, 2018 10:26 pm by K.

» Въпроси
Сря Сеп 26, 2018 7:40 pm by K.

» He looks like sin, but some nights when only the moon is out for light, he feels more like a greek tragedy.
Вто Сеп 25, 2018 8:12 pm by Esmond

» Връщане на герой или Лик;
Вто Сеп 25, 2018 9:28 am by -nicole

» Освободени ликове и герои.
Пон Сеп 24, 2018 7:58 pm by -nicole

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 37, на Нед Сеп 02, 2018 10:36 pm

Sunlight is my other half, the other half of night.

Go down

Sunlight is my other half, the other half of night.

Писане by cohen- on Пон Юли 30, 2018 9:31 pm


Callia Dayne
18 years old| josefine frida pettersen| human



Късно е. 
Сигурно е есен. 
Късно е. 
Толкова късно, че часовникът е забравил колко е часът.
Сънувам.
Теб. 
Помниш ли-... помниш ли ме?
Разбира се, че не. 
Ти си размил се във времето силует.
Контур в съзнанието ми.
Неизпълнено обещание.
Помниш ли-... помниш ли ме? Не? Аз обаче помня.
Спектър.
Чувството на летаргия бавно чезне.
Постепенно възприятията се възвръщат. 
После идват и цветовете.
Ярки
Неясни
И може би размити.
А срещите ни се състояха в цветове. 
Гамата беше восъчно жълто, размиваше в жълтопепеляво и завършваше с виненочервени оттенъци. Светлините бяха приглушени. Музиката беше стихнала. Кълба дим се виеха мудно. Глъч и смях се носеха из задименото помещение. Тя се усмихваше над чашата вино. Момиче без възраст. Нежните й черти изпъкваха неестествено на порочния декор. Чашата й беше наполовина празна, кичур коса беше паднал през лицето й. Говореше безспир - за далечни светове; за несподелената любов; за галактики и звезди, а аз попивах всяка сричка, всеки нюанс на мекия й глас. В миг ритмични звуци гръмнаха отново по даден знак. Времето минаваше, а разговорът течеше. Трябваше да тръгваме. Кога ли щях да я видя отново?
Гамата беше сива, до черна, с фосфорно бели щрихи. Тя рядко говореше за себе си. Спомените по миналото й носеха неимоверна тъга. Затова спрях с опитите си да я разпитвам. Съществуваха обаче дни, в които тя ми разказваше. Дребни неща. Говореше, а аз я слушах със захлас. Изражението й се променяше. На моменти по него проблясваше радост, а в други се четеше болка и страх. Страхуваше се. Страхуваше се от нещо. В тези моменти жълтите точици в сините й очи потъмняваха и траурна усмивка застиваше върху меките й устни. Пътите, в които я виждах такава прогаряха дупки по кожата ми. Четвърта степен изгаряне.
Последният път, в който я видях, гамата беше лимонено, стигаше нюанси на пурпурно, с отсенка на синьо. Имаше маргаритки в косите си. Казах й, че е красива. Тя се смееше. „Някой ден ще бъдем аз и ти срещу света, някой ден..“ шептеше тя. Обещание заключено между четири очи. И аз вярвах. И се надявах. Силно. Ала изгубих я някъде в тишината, или може би някъде по прашните пътища. Потъна в тъмнината, в море от пълна вечност.


Beneath my skin I am made of rueful stars with tears of rusted stardust

avatar
cohen-

Брой мнения : 49
Join date : 29.07.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Sunlight is my other half, the other half of night.

Писане by -amelia on Пон Юли 30, 2018 10:06 pm

Добре дошла :) <3
avatar
-amelia

Брой мнения : 58
Join date : 25.07.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите