Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения
Чет Окт 11, 2018 8:37 am by -nicole

» Отсъствия
Съб Окт 06, 2018 3:57 pm by Alexander Moon.

» Запазване на лик
Пет Сеп 28, 2018 9:24 am by K.

» The supreme art of war is to subdue the enemy without fighting.
Чет Сеп 27, 2018 3:43 pm by K.

» ...care what you wish for
Сря Сеп 26, 2018 10:26 pm by K.

» Въпроси
Сря Сеп 26, 2018 7:40 pm by K.

» He looks like sin, but some nights when only the moon is out for light, he feels more like a greek tragedy.
Вто Сеп 25, 2018 8:12 pm by Esmond

» Връщане на герой или Лик;
Вто Сеп 25, 2018 9:28 am by -nicole

» Освободени ликове и герои.
Пон Сеп 24, 2018 7:58 pm by -nicole

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 37, на Нед Сеп 02, 2018 10:36 pm

One kiss is all it takes FALLIN' in love with me //Leo Carteza//

Go down

One kiss is all it takes FALLIN' in love with me //Leo Carteza//

Писане by L ♦ on Вто Юли 31, 2018 6:01 am

Leoluca 'Leo' Carteza | 20 y.
Лео винаги е бил сред популярните хлапета. Дали заради специфичните му очи. Или пък заради русите му коси. Може би заради италианския му акцент.  А може би заради ведрия си нрав. Високи оценки, множество златни медали и купи в различни спортове. Сина мечта, с убещаващо бъдеще. Не бе завършил гимназията, а вече всички университети се избиваха да му дадат по-голяма стипендия за това или онова, само за да иде и учи при тях. Но той вече беше избрал своя път. Щеше да следва родителите си. Възпитаниците от Бръшляновата Лига. Щеше да се премести при пет години по-големия си брат Алесандро в гр. Ню Хейвън, щата Кънектикът. Щеше да завърши Йейл. Та нали бяха израстнали с това Йейлско синьо из цялата им къща.
Но живота винаги ни поднася неприятни изненади. В годината, в която трябваше да завърши гимназията в Патънвил, Лео, една година по-малката му сестра Рафаела и добрата му приятелка Лейла напускат Пролетния бал доста подпийнали. Лео успешно успява да шофира до дома на Лейла, за да я прибере. Но двадесет минути по-късно, когато с Рафаела са на път за дома времето се разваля и завалява дъжд. Мокрия път не е приятел на никой шофьор, още по-малко на пиян такъв. Лео забива червената си спортна кола в едно синьо комби. Когато пристига в болницата, той е в кома. Събуждайки се след три месеца вижда брат си Алекс и Лейла до леглото си. Няколко дена по-късно разбира, че е забил камарото си в семейния им автомобил. Рафаела и баща им са загинали на място. А майка им издъхнала след няколкочасова тежка операция. Двамата родители се притеснили, че ставало късно и времето се разваляло, а децата не се пребирали. Затова и потеглили да ги търсят. А Лео... Лео се обвинявал за всичко това. Ако беше действал по план и бяха се прибали с Лейла и сестра му в тях. Ако не беше решил в последната секунда да завие и да я закара в дома ѝ. Ако... Ако... Ако...
Изписаха го след три месеца. Все още имаше гипс на лявата си ръка и Алекс го буташе в инвалиден стол заради пироните в десния крак. Счупените му ребра вече бяха почти зарастнали. Синините избледнели. А главоболията почти изчезнали. Но сърцето му остана на парчета. Как да погледне скъпата си Лейла сега. Беше ѝ обещал да я заведе на финалния бал, но той вече бе минал. Беше ѝ обещал да си купят заедно тоги и шапки за завършването, а тя беше купила и за двамата - сама. Отидоха заедно на дипломирането, но и това не мина по план. Всички му се радваха, че е по-добре, но никой не бе благоволил да го посети в болницата. Само Лейла. Единствено тя. А той ѝ мълчеше. Мълчеше на всички. Не знаеше какво да кажа. Беше гневен. Изпитваше емоции непознати за него до сега. На следващия ден Лео си беше събрал багажа и бе изчезнал от града.
Сега не обича да си спомня за онзи тъмен период от живота си. Не поддържа връзка с хората, с които се запозна тогава. Може би с някое изключение. Намери сили в себе си да си прости. Намери сили да върне поне малко усмивката на лицето си. Но за да се излекува напълно реши да се прибере в Патънвил. Да разбере, какво е станало с Нея.
Преди месец, сряда вечер, Лео прекрачи вратата на дома си. Виждайки го отслабнал, с дълга небрежна коса и набола брада, Алекс само го прегърна силно. После му сипа от току що станалата вряла пилешка супа. Правеше я всяка сряда. Както майка им преди това. Защото знаеше, че е любимата на брат му. Защото знаеше, че той ще се завърне у дома.
Преди три седмици мина покрай танцовия клуб на мусю Пиер на главната улица и реши да влезе. Просто се записа. След две посещения се натъкна на червенокосото момиче, което така му липсваше. Неговата Лейла.


Връзки с други герои:
Alessandro 'Alex' Carteza [older brother ] ➣ След катастрофата, останали само Алекс и Лео, двамата са принудени да се грижат един за друг. Алекс напуска университета и се връща в Патънвил. Намира си работа в местната пожарна команда, за да не оставя Лео сам у дома. Когато бяга от вкъщи Алесандро остава да го чака.
Giuseppe Carteza ✝️ [father] ➣ Умира в автомобилна катастрофа преди почти три години, от която само Лео оцелява.
Letizia Carteza ✝️ [mother] ➣ Умира в автомобилна катастрофа преди почти три години, от която само Лео оцелява.
Raffaella Carteza ✝️ [little sister] ➣ Умира в автомобилна катастрофа преди почти три години, от която само Лео оцелява.

Leyla Alsfan ➣ Най-близкия му човек през училищните години. Много често ги бъркали дори за двойка. Тя е единствения приятел, който продължава да го посещава през шестте месеца прекарани в болницата, три от които той е в кома. Но след катастрофата нещо в Лео сякаш било пречупено и той изчезва за известно време от града. Едва наскоро се засичат отново в школата по танци на мусю Пиер. Лейла вижда в очите му своя стар приятел и двамата бързо успяват да се сближат отново.


//в процес на допълване//

.
avatar
L ♦

Брой мнения : 166
Join date : 27.07.2018
Age : 20
Местожителство : Patunville

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите