Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения
Чет Окт 11, 2018 8:37 am by -nicole

» Отсъствия
Съб Окт 06, 2018 3:57 pm by Alexander Moon.

» Запазване на лик
Пет Сеп 28, 2018 9:24 am by K.

» The supreme art of war is to subdue the enemy without fighting.
Чет Сеп 27, 2018 3:43 pm by K.

» ...care what you wish for
Сря Сеп 26, 2018 10:26 pm by K.

» Въпроси
Сря Сеп 26, 2018 7:40 pm by K.

» He looks like sin, but some nights when only the moon is out for light, he feels more like a greek tragedy.
Вто Сеп 25, 2018 8:12 pm by Esmond

» Връщане на герой или Лик;
Вто Сеп 25, 2018 9:28 am by -nicole

» Освободени ликове и герои.
Пон Сеп 24, 2018 7:58 pm by -nicole

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 37, на Нед Сеп 02, 2018 10:36 pm

I am a son of rage & love

Go down

I am a son of rage & love

Писане by lennox merwood. on Чет Сеп 06, 2018 5:02 pm


lennox merwood | 33 | forest god/ spirit / fc.
ricky whittle



- Слушаш ли ме, Кларис? – студеният, нечовешк глас, сякаш идващ от ехото на бездънен кладенец зазвъня из галерята. През процепа на входа се събуди един изгубен лъч светлина, напълно недостатъчен, за да озари цялата пещера.
- Слушаш ли ме?
Никакъв отговор.
Защо?
Защото се опитваше да достигне с думите си невидим, несъществуващ събеседник, който лежеше и гниеше под три метра мокър, от снощния дъжд, чернозем, по който растяха диви ягоди, полски цветя и миризлив бръшлян.
Никой освен собствения м глас не го слушаше. Никой, освен дремещото ято прилеп, които тънката завеса светлина, обливаща гърба му като героична мантия, не притесняваше.
И какво като вече нямаше кой да го чуе? Въпросът оставаше да виси в небитието като дамокалев меч и да го белязва със съществуването си.
Пристъпи извън пещерата, а лицето му попи капките дъждец, които навъсения небосвод бе изплакал.
Посрещна го  свежата будна зеленина, песнопойния разовор на няколко птици, намерили дом в  сухите, обгорени клони на вековния, поизкуфял ясен, който мълнията бе опърлила преди няколко недели. Светлината от пожара бе лумнала и осветила, близките до гората, къщи като жар птица.
Именно в онази недена вечер, поразбуден от шума на съседите, които търчаха към горския път с кофи в ръце, докато фениксът на тлеещия ясен огряваше тъмната синева, той бе излязъл от дома си, бос, по пижама, без телефон, вез дори фенерче в ръката. Калта, която цапаше нозете му не го притесняваше, дори бе някак позната. Миризмата на пушек го жегна в сърцето, по същия начин, както новината за смъртта на Кларис.
Гората, кат че ли отвори обятя, за да го посрещне като чакан, блуден свой син.
Виждаше я за пръв път с тези очи: жива, нашепваща тайни, вливаща сила в съществото му. Познаваше всяка извивка на отъпканата, посипана с борови иглички, пътека.
Огънят го водеше към сърцето й.
Лен достигна ясена, който могъщо пръщеше под напора на огнените езици. От гърдите му се изтръгна гърлен зов към нощното небе, а то отговори. Едри дъждовни капки забарабаниха по  сухите листа. Гората запя.
На сутринта, когато слънцето си позволи да се намеси в съня му, Ленъкс отвори очи и разбра, че бе заспал в коренищата на дървото. Под масивната си длан усети малко камъче да боде кожата му. То бе заоблено, бяло и с голяма руна в средата. Той някак разпозна писанието на този непознат език – „Пазител“, значеше.
Пътят до дома си той извървя неусетно, изгубен в спомени от предната нощ. В кухнята цареше тишина, единствено чайникът пуфтеше върху газовия котлон и из стаичката се разнасяше аромата на липов чай и препечени филийки.
- Татко? – обърна се той към възрастния мъж, облечен в тънък вълнен пуловер, който суетливо танцуваше из тясното пространство.
- Никога не ми казахте от къде съм дошъл. А и аз не попитах. – добави Лен. Никога преди тази тема табу не бе засягана под този покрив. И въпреки, че Кларис беше бяла като брашното, от което правеше прословутите си погачи, а Джералд блед и русоват от скандинавското си наследство, Ленъкс никога не си бе позволявал да ги попита откъде го бяха прибрали.
- Но днес е денят, в който ще ми кажеш.



avatar
lennox merwood.

Брой мнения : 204
Join date : 06.09.2018

Вижте профила на потребителя http://nyfrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: I am a son of rage & love

Писане by Leyla Alsfan. on Чет Сеп 06, 2018 5:15 pm

Много хубаво написан герой. <3
Одобрен, добре дошъл сред нас!
avatar
Leyla Alsfan.

Брой мнения : 712
Join date : 26.07.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите