Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения
Чет Окт 11, 2018 8:37 am by -nicole

» Отсъствия
Съб Окт 06, 2018 3:57 pm by Alexander Moon.

» Запазване на лик
Пет Сеп 28, 2018 9:24 am by K.

» The supreme art of war is to subdue the enemy without fighting.
Чет Сеп 27, 2018 3:43 pm by K.

» ...care what you wish for
Сря Сеп 26, 2018 10:26 pm by K.

» Въпроси
Сря Сеп 26, 2018 7:40 pm by K.

» He looks like sin, but some nights when only the moon is out for light, he feels more like a greek tragedy.
Вто Сеп 25, 2018 8:12 pm by Esmond

» Връщане на герой или Лик;
Вто Сеп 25, 2018 9:28 am by -nicole

» Освободени ликове и герои.
Пон Сеп 24, 2018 7:58 pm by -nicole

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 37, на Нед Сеп 02, 2018 10:36 pm

Don't forget to live.

Go down

Don't forget to live.

Писане by sober on Нед Сеп 23, 2018 8:54 pm

:: Simon Sullivan :: 25 :: Addicted (Nicole) :: Ian Somerhalder ::
Надменен. Надут. Груб. Изражението на лицето му говореше много повече от него самия. Устните му потрепваха само колкото да изразят поредната тъпа физиономия, която показваше, че не, той нямаше да си мръдне пръста за точно тази жена. Виждаше някаква болка. Някакви сълзи. Но нищо. Не му пукаше за нея. Беше майка на детето му, но той не вярваше на това. Една проститутка не можеше да носи детето му. Правеше го само заради тъпите пари. Нямаше никаква друга причина. Та той бе спал само веднъж с нея и беше убеден, че бе използвал предпазни средства. Пред него я беше накарал да изпие противозачатъчните.
- Значи е мое, така ли? - смехът му се разнесе из пространството и се заглуши бързо, но оставяйки ехото си празната стая.
Мъжът скъси разстоянието между двама им. името й беше Далия. Лявото му око потрепна за миг. Ръката му премина през косите й. Повдигна веждите си и устните му се извиха в крива усмивка от лявата страна. После отново смях.
- Твое е... кълна се. Не съм спала с друг - чуваше тежките й стенания, заради плача й, заради хлипането й.
Досадница. Сега и това му трябваше. Заобиколи я и застана зад гърба й, а тя стоеше неподвижна. Странно защо ли? Той нямаше намерение да прави нищо хубаво с нея. Нямаше намерение да й вярва или да се опитва да разбере истината. Той нямаше нужда от деца. Не искаше деца. Не го вълнуваха. Искаше просто да разкара евтината кучка от дома си. Как изобщо имаше смелостта да идва тук? Да не би да беше поканена случайно? Глупачка.
- Ще го махнеш - прошепна в ухото й грубо и стисна зъбите си в знак на злобна закана.
Повдигна вежди отново. Усети потреперването на тялото й, което бързо се обърна към него, при което Съливан хвана ръката й и я придърпа грубо към себе си.
- Не, не, не ... моля те ... то е нашето дет ...
- Това дете няма да види бял свят, Далия, обещавам ти - засмя се и грубо пусна ръката й, като я отблъсна от себе си. - Можеш сама да решиш дали искаш да го убия аз или сама да го направиш. И решението ще го вземеш сама.
Чу как дишането й стана накъсано. Как сама правеше крачките си назад. Как искаше да избяга. А Саймън просто стоеше отстрани и я наблюдаваше. Не че имаше нещо интересно и впечатляващо за гледане. Просто поредната в леглото му, която си мислеше, че номерът щеше да мине. Съливан само добър и мил не беше. Очакваше, че само по секса си личеше, но явно не беше твърде ясен на дамите. Много жалко. Ама много ...
- Не ... аз ... тръгвам си ...
- Никъде няма да ходиш - проследи я с поглед.
Виждаше как тръгва към стълбите. Перфектно. Приближи се към нея. Бързо. При което тя се обърна рязко и тръгна да тича, като стигна до стълбите, обърна се към него, нарочно ли губеше време в това? Всъщност перфектно, защото Саймън тъкмо бе стигнал до нея. Хвана я за яката на блузата й и я придърпа към себе си.
- Попитах те как искаш да направим нещата. Жалко за теб.
И в същия този момент я пусна, като я бутна, и тя полетя надолу, а от устните й се чу поредното "не", но продължително и болезнено. О, Сай със сигурност бе свършил работата си тук. Стълбите бяха твърде много, за да оживее и тя самата. А за мъжът щеше да е още по - добре така. Дори нямаше да има нужда да прикрива убийството си, защото то не изглеждаше така. Никакви синини по тялото й от него. А и мъртва нямаше да може да говори. Значи можеше да бъде напълно спокоен. И щеше да бъде.
avatar
sober

Брой мнения : 47
Join date : 23.09.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Don't forget to live.

Писане by -nicole on Нед Сеп 23, 2018 8:56 pm

Добре дошъл
avatar
-nicole

Брой мнения : 341
Join date : 23.07.2018

Вижте профила на потребителя http://the-cursed-rpg.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите