Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения
Чет Окт 11, 2018 8:37 am by -nicole

» Отсъствия
Съб Окт 06, 2018 3:57 pm by Alexander Moon.

» Запазване на лик
Пет Сеп 28, 2018 9:24 am by K.

» The supreme art of war is to subdue the enemy without fighting.
Чет Сеп 27, 2018 3:43 pm by K.

» ...care what you wish for
Сря Сеп 26, 2018 10:26 pm by K.

» Въпроси
Сря Сеп 26, 2018 7:40 pm by K.

» He looks like sin, but some nights when only the moon is out for light, he feels more like a greek tragedy.
Вто Сеп 25, 2018 8:12 pm by Esmond

» Връщане на герой или Лик;
Вто Сеп 25, 2018 9:28 am by -nicole

» Освободени ликове и герои.
Пон Сеп 24, 2018 7:58 pm by -nicole

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 37, на Нед Сеп 02, 2018 10:36 pm

Alaria Manhon.|| Supernatural/ Ajin

Go down

Alaria Manhon.|| Supernatural/ Ajin

Писане by Alaria Manhon. on Пон Сеп 24, 2018 2:41 pm

Alaria Manhon real name Mirasleva Isaak || fc: Gal Gidon || age: 22 || Supernatural / Ajin||


"Казвали, че раздялата е малка смърт, ала това е клише. След раздялата умирала малка част и от теб - отново клише. От раздялата сърцето боляло, а душата дълго след това не знаела що е истинска усмивка - клише, ала за жалост кой ли вярва в клишета...”

Запознаха се случайно, неволно погледите им се спряха един в друг, ако знаеха че така ще стане, ако знаеха че ще могат да изпитат такива силни чувства, ако знаеха че така ще боли, надали щяха да се впуснат в това, което сега Мира се опитваше да се отдалечи. Когато душата ти се измъчва и жадува за капка съчувствие, за малко подкрепа, за приятелска ръка, която да те вдигне от земята, тогава разбираш колко си сам, колко боли, колко си грешен никой да не ти вярва. Затваряш се в себе си, обръщаш гръб на света и нищо друго не те интересува, само онзи, който ти дава наркотика, жизнено необходим за душата ти. Затваряш се в своя свят, главен актьор си на собствения си филм, мечтаеш с отворени очи и не осъзнаваш, че правиш грешка след грешка.
Знаеше, че в момента, той бе онзи забранен плод, който тя не трябваше да опитва, но се подмваше ... Не вярваше в любовта, не вярваше, че може да я сполети, след като тя не желая, затова се впусна без да мисли, че може да боли. Но сега я болеше, болеше я че го бе предала по този начин, а той.. той бе затворник на собствената си ярост, дори да не бе виновен.

„Любовта боли, щом е в закъсняло време. Помни, миличъка, че времето е всичко, което имате вие с двамата, само то ще затвори всички рани, ще ви накара да забравите за момент какви сте били. И ще изплуват винаги спомените, онези красиви моменти, за които ще мечтаете щом останете сами, които ще ви крепят щом се срещнете и се наложи да се правите на непознати. Ще бъде трудно - знай, но ще се справите - знам!”  беше казал баща й щом бе разбрал какво точно прави тя. Но тя не искаше нищо от това, никога не бе искала да се стига до всичко това, не бе искала нито развод нито проблеми .. а сега всичко й бе в повече, любовта на живота й отново бе затворен някъде.. където се държаха с него като луд какъвто определено не беше. И тя го знаеше.

Искаше й се да забрави всичко... как си говореха с очи, как се страхуваха от думите... как се пазеха един от друг, от света и любовта... как тичаха един към друг, когато останеха сами... Но Мира не искаше това, не искаше да забрави нищо от това, което имаха. И дори сега да отиваше при него с доументите това я разкъсваше вътрешно. Дали щеше да я  чака, дали в дългите красиви нощи ще мисли за нея и сина им, дали, както й каза ще имам място в сърцето му завинаги.... За момент се замисли, че трябваше  също  да бъда пак онова момиче, отново трябва да издигне студените кристални стени - вход към нейната душа...

Знаеше, че  ще бъдат пак заедно напук на всички правила, и вече няма да се интересуват от света, няма да се чувстват виновни, че правят грешка като са заедно, никой няма да им пречи, няма да се страхуват да кажат "Обичам те" на глас – Само трябваше да повярва, това не е клише! Обещаваше си сякаш не само на себе си, но и на него. Вървейки към входа на лудницата.Не знаеше, как той се бе озовал тук, но вярваше с цялото си сърце, че Александър не е луд, просто ядосан, но не и луд. Нямаше как да бъде луд. Не днес, не вчера, никога, не бе бил луд. Може би лесно се палеше, но лудостта му граничеше с нормалната. Вървеше и мислеше всичко това, сякаш мислите бяха изпили съзнанието й, държеше жълтия пакет в ръката си, и не спираше държеше главата си високо вдигната така както трябваше да бъде, така както винаги  е била силна, въпреки всичко, въпреки всички. Въздъхна и се спря на голямата дървена врата „ Психиатрична клиника „ Калифорния” ‘ имаше  надпис над вратата, а тя пое въдух необходим за белите й дробове, колко време месец? Не се бяха виждали искаше й се малко или много да му доведе и Едуард, но не можеше най – малкото да го доведе на това място... Прекрачи прага отваряйки голямата дървена порта и влезна вътре, това което видя през голята стъклена прреграда бяха една камара разхождащи се луди хора, кой си блъскаше главата в стената, кой размяташе ръцете си.. но тя знаеше, че Алекс не е такъв, не можеше да бъде.
-Идвам на свиждане на Александър Флеминг – жената я погледна и повдигна въпросително вежди. Мира и се усмихна спокойно подавайки й документите си .
-Аз съм съпругата му – призна тихичко тя, а жената като, че ли я гледаше осъдително. Мираслева извъртя очи и прехапа леко устната си като тръгна след жената, която отвори стъклената врата пред тях. Продължи по коридора, в който всеки издаваше различни звуци, докато не стигна до една от стаите.
Отвори вратата и се провикна давайки път на Мира да влезне.
-Флеминг имаш посетител. – заяви му тя. – Ако има проблеми паник бутона е ей тук

След всичко случило се, Мираслева умира разбирайки, че има необикновенна дабра, може да се съживява. А това не е нещо, което би било разбрано в нейния град. За това бяга и се озовава в Патънвил със сменено име.


*Ajin - They are very like humans except for the fact that they are immortal and can summon IBMs.
Способности: Аджина е човек, чиита клетки са заменени със сянка, безсмъртни са, но за да се съживят трябва да се самоубият или както те го наричат да се рестрартират. Могат да призоват черната мъгла, която за всеки от тях заема различна форма на бърз войник, който се бие и ги пази.
Слабости- Ако биват наранявани постоянно и нямат възможност да се рестартират има шанс да умрат, също така ако бъдат замразени и счупени директно умират.
avatar
Alaria Manhon.

Брой мнения : 14
Join date : 24.09.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Alaria Manhon.|| Supernatural/ Ajin

Писане by -nicole on Пон Сеп 24, 2018 2:49 pm

Welcome
avatar
-nicole

Брой мнения : 341
Join date : 23.07.2018

Вижте профила на потребителя http://the-cursed-rpg.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите