Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения
Чет Окт 11, 2018 8:37 am by -nicole

» Отсъствия
Съб Окт 06, 2018 3:57 pm by Alexander Moon.

» Запазване на лик
Пет Сеп 28, 2018 9:24 am by K.

» The supreme art of war is to subdue the enemy without fighting.
Чет Сеп 27, 2018 3:43 pm by K.

» ...care what you wish for
Сря Сеп 26, 2018 10:26 pm by K.

» Въпроси
Сря Сеп 26, 2018 7:40 pm by K.

» He looks like sin, but some nights when only the moon is out for light, he feels more like a greek tragedy.
Вто Сеп 25, 2018 8:12 pm by Esmond

» Връщане на герой или Лик;
Вто Сеп 25, 2018 9:28 am by -nicole

» Освободени ликове и герои.
Пон Сеп 24, 2018 7:58 pm by -nicole

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 37, на Нед Сеп 02, 2018 10:36 pm

you spend your whole life stuck in the labyrinth....

Go down

you spend your whole life stuck in the labyrinth....

Писане by allessia. on Пет Юли 27, 2018 6:55 pm

]
Мрак. Тишина. Писък
Отново имах един от онези моменти, в които не знаех къде съм и какво прави. Всички ми казваха, че когато изпадна в такова състояние просто трябва да се сетя, че това не е истина. Че е просто една илюзия плод на болното ми подсъзнание. Звучи толкова просто, но изобщо не беше. Колкото и пъти да казвах "това не е истина", нещата изглеждаха по-лоши. Сега отново си го повтарях. Виждах, как навсякъде около мен мракът става все по-обширен, като гигантска черна дупка, която скоро щеше да ме засмуче. И това не беше всичко, колкото по-мрачно ставаше толкова повече усещах как някой ме наблюдава и се приближава до мен. Можех да го почувствам. Беше толкова реалистично..."повтаряй си, че е лъжа, Али...и ще изчезне". Та, аз както си вървях изведнъж бях попаднала в този мрак и тишина. След няколко секунди видях образ на някакво странно създание, което може би беше някакъв демон, не знам, но постоянно повтаряше "не е приятно когато си играят с теб нали, миличка?" и замахна към мен с нещо приличащо на огромен сатър. Аз затворих очи и изпищях. Мислех си, че това е краят и ще бъда нарязана на хиляди парченца, но... нищо.
Отворих очи и видях, че създанието го нямаше, а аз бях на около педесетина метра, от мястото, където се намирах преди мракът да ме обхване. Почувствах някакво облекчение, че все още съм напълно здрава и че поне засега този ужас свърши. Но като се имаше в предвид, че изобщо не пиех глупавите лекарства, които постоянно ми предписваха, кой знае кога отново щях да изпадна в същото състояние. Огледах се за всеки случай, защото постоянно ми повтаряха, че сигурно правя други неща, от тези които виждам по време на халюцинации, за които нямам никакъв спомен. За всеки случай се огледах, но наоколо нямаше нищо. Моментът ми на радост беше прекъснат от думите "г-це добре ли сте?". Преди малко дори не бях забелязала, че около мен има някой. Може би защото погледът ми търсеше само някой труп или оръжие или нещо подобно. Но, това беше.. не можеше да бъде?! Или можеше. Да не би да бях попаднала от една халюцинация в друга? Но пък откъде съм измислила точно него.
-Какво ви се е случило? Изглеждате ужасно?
Гласът на непознатият звучеше толкова загрижено, че чак ми се искаше наистина да му разкажа.Той се усмихна и само ми направи знак да започна, а аз все едно само това чаках. Усмихнах се на думите му, но знаех, че нямаше никога да ги каже, ако знаеше какво бях направила онази нощ, ако знаеше че подлудих собствената си пияна майка и всичко останало. Сигурно веднага би избягал и би забравил за мен, което щеше да е напълно нормално и разбираемо. Вярно, че имах своите причина за действията си, но все така бяха някак лоши, въпреки че ми харесаха и бих ги повторила отново до последният детайл. Тихичък глас ми нашепна "бягай докато можеш, Али, нещо ми подсказва, че не трябва да стоиш повече... това няма да свърши добре за един от двама ви", но не исках. Нямаше изобщо да го слушам.
Малкото момиченце  наблюдаваше през прозореца, как останалите деца от квартала си играят на улицата. Както винаги те бяха там, а то седеше затворено вкъщи и само гледаше от страни. Очите на русокосото момиченце бяха изпълнени с желание. Искаше поне един път и до стане като тях и най-вече да бъде там, при тях. Точно тогава жената, която се грижеше за нея, влезе в стаята. Момиченцето тръгна към нея, но още преди да беше стигнало, получи отговор на въпроса, който дори не беше задало.
-Какво искаш отново, Роуз? Да отидеш при тях ли? Колко пъти да ти казвам, че не можеш да си играеш с тях.
-Но защо?
-Защо ли? Защото те са нормални, а ти не си. Ти си просто една грешка на природата. Всеки път ли трябва да ти го напомням? Толкова ли си малоумна, че дори не можеш да го запомниш? Знам че си малка и руса, но това не е оправдание
-Но аз...
-Престани, няма смисъл, а и дори гласът ти ме дразни
-Не е честно, защо не ми даваш да отида там
-И защо ти е? Да не мислиш, че другите са толкова глупави, че да искат да станат приятели с теб. Не се заблуждавай, малката. Колкото по-рано осъзнаеш това, толкова по-добре за теб.  Никой не се сприятелява с изроди, набий си го един път за винаги в кухата глава. Виж дори родителите ти не те искат. Дори те те мразят, малката.
-Мразя те и искам да умреш!
Тези думи бяха последвани от толкова силен шамар, че момиченцето не само падна на земята, но почти се залепи за стената. Сълзите веднага потекоха по малкото и личице, но дори и това не беше достатъчно за онази жена.
-Искаш да умра, така ли, Роуз? Толкова ли си неблагодарна? Аз се грижа толкова добре за теб, а ти как се отнасяш с мен, но знаеш ли ти ще си първата, която ще го направи
Жената хвана момиченцето и го задърпа към една ужасно тъмна стая, пълна с най-различни вехтории, някои от които и свързани със свръхестествения свят. Това място приличаше на килер, само че не беше такова. Всъщност дори не можеше да се определи, какво точно е, защото имаше най-различни приложения
-Това ще ти се отрази добре, Роуз
-Не, недей, моля те. Обещавам че, повече няма да правя така
-Нуждаеш се от урок и сега ще си го получиш!
Жената тикна малкото момиченце там и дори не се впечатли от писъците на Роуз и молбите и да я пусне. А точно обратното. Дори на няколко пъти и се скара да спре, защото и пречела.
***
-Дойдох да те видя, Роуз
Мъжът, който се правеше, че се грижи за нея и който я отгледа, имаше спокоен глас и ведра усмивка, от която изобщо не можеше да се разбере, какво щеше да последва.
-Върви си. Не виждаш ли колко е късно!
-Защо винаги трябва да си толкова лоша... а и знаеш ли колко си сладка докато спиш
Ръката му се плъзна бавно по лицето и. Момичето се отдръпна, но и нямаше много много на къде да ходи при положение, че беше в леглото си.
-Разкарай се
-Е, хайде Роуз, престани да се правиш на недостъпна. Знаеш ли колко хубаво може да си изкараме тази вечер
-Какво по дяволите?! Съвсем си се побъркал. Просто се махни или ще викам.
-Викай колкото искаш, миличка, но наистина ли си мислиш, че някой ще дойде да ти помогне
И преди брюнетката да има възможност да отговори, каквото и да е било, мъжът и започна да я целува и да се отървава от жълтата и пижама. Опитите на момичето да се отърве бяха толкова неуспешни, че това го забавляваше все повече и повече.
-Не плачи. Обещавам ти, че това ще е най-хубавата вечер в целият ти живот
Name: Allessia Ambrose Aton
Group: Addicted (to Caleb Royal)
Age: Seventeen
FC: Dove Cameron

ако може да ми смените името на allessia. *с точката*
avatar
allessia.

Брой мнения : 20
Join date : 27.07.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: you spend your whole life stuck in the labyrinth....

Писане by -nicole on Пет Юли 27, 2018 7:08 pm

Добре дошла.
avatar
-nicole

Брой мнения : 341
Join date : 23.07.2018

Вижте профила на потребителя http://the-cursed-rpg.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите