Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения
Чет Окт 11, 2018 8:37 am by -nicole

» Отсъствия
Съб Окт 06, 2018 3:57 pm by Alexander Moon.

» Запазване на лик
Пет Сеп 28, 2018 9:24 am by K.

» The supreme art of war is to subdue the enemy without fighting.
Чет Сеп 27, 2018 3:43 pm by K.

» ...care what you wish for
Сря Сеп 26, 2018 10:26 pm by K.

» Въпроси
Сря Сеп 26, 2018 7:40 pm by K.

» He looks like sin, but some nights when only the moon is out for light, he feels more like a greek tragedy.
Вто Сеп 25, 2018 8:12 pm by Esmond

» Връщане на герой или Лик;
Вто Сеп 25, 2018 9:28 am by -nicole

» Освободени ликове и герои.
Пон Сеп 24, 2018 7:58 pm by -nicole

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 37, на Нед Сеп 02, 2018 10:36 pm

"Our fingerprints don't fade from the lives we touch. Is that true for everybody, or is it just poetic bullshit?"

Go down

"Our fingerprints don't fade from the lives we touch. Is that true for everybody, or is it just poetic bullshit?"

Писане by Maven Kilgore. on Нед Юли 29, 2018 12:02 pm

Нейните устни присъстваха в сънищата му, когато не бе до него. От тях се изливаха сладки звуци, задавайки тона на следващата песен, която се раждаше почти мигновено. Нейните тъмни очи се взираха в неговите, докато прогонят и последната мисъл от главата му. Или бе обратното? Той губеше себе си насред разтопеното злато в ирисите ѝ. Техните отношенията бяха…
Мейвън отвори очи, за да почувства за пореден път самотата навсякъде около себе си. Тя посягаше към него, а ноктите ѝ оставяха следи по кожата му, които винаги изчезваха бързо. Прегръдката ѝ бе хладна, а въздухът около нея ухаеше на влага и застоялост. Миризмата на неговата през есента, зимата и пролетта. Единствено през лятото въздухът бе тежък и непосилен за вдишване, а той имаше чувството, че се задушава. Чаршафите, подгизнали от пот и влага, изшумоляха, когато се изправи и босите му крака докоснаха пода. Тишината се изпълни с монотонното бръмчене на машината за кафе, докато въздухът се изпълваше със силния му аромат. Горещата вода обливаше тялото му, причинявайки му сладка болка, чиято цел бе трайно да изгони образа ѝ от ума му, макар че това никога не се получаваше. Някога изпълнени с живот сега имаше очите на мъртвец - тъмни и лишени от блясък, те се взираха в отражението му върху огледалото на малко шкафче, окачено на стената, точно над мивката. Водата се стичаше по лицето му и образуваше капки във върховете на косата му, която бе изгубила огнения си цвят и бе потъмняла с поне два тона. Малките капки по тялото му се превърнаха във влажни, но незабележими петна по бялата риза, която облече. Тялото му изглеждаше слабо, стройно, но и някак... мъжествено за възрастта му.
Дните започваха по един и същ начин, не откакто се помнеше, а съвсем отскоро, когато животът му пое рязък завой, щом съдбата пресече пътя му с червенокосата жена. Момиче. Сякаш в онзи миг видя ангел. Не, не беше ангел, а сирена с омаен глас. И като удавник колкото по-надалеч от нея опитваше да отиде, толкова по-близо до нея се оказваше в крайна сметка. Понякога дори се съмняваше дали тя не бе привидение. Плод на неговото въображение. Необходимият тласък, музата, с чиято помощ думите с лекота да се изливат от ума му право върху чисто белите листи.
Беше сън. Просто сън. Кошмар в облика на сладостна дрямка.
Беше спасение. Илюзия, в която се потапяше почти всяка нощ, прогонвайки кошмарите, присъстващи в реалността и съпътстващи го откакто се помнеше.

- Когато е на 9 години, по време на път за планувана семейна почивка, семейството на Мейвън претърпява автомобилна катастрофа, в която майка му загива. След смъртта ѝ баща му изпада в тежка депресия, като се обръща за утеха към алкохола и става сериозен работохолик, който рядко обръща внимание на сина си. В грижите за момчето все пак се намесва и леля му, която е и причината баща му да си стъпи на краката след заплахата ѝ, че ще осинови Мейвън и баща му повече никога няма да го види.
- От дете Мейвън има интерес към музиката, но едва на 13-годишна възраст прави първите си опити в тази сфера. До 18-годишна възраст търси честа помощ от страна на преподавателите си по музика в училище, като след това се надява да последва мечтата си в по-сериозен мащаб. Тези планове обаче се объркват, когато съдбата намесва своите собствени, които е подготвила за него, а именно една неочаквана среща, превърнала се в повратен в живота му момент.
Maven Kilgore 21 y.o. | addicted | faceclaim: KJ Apa
#8549
avatar
Maven Kilgore.

Брой мнения : 38
Join date : 28.07.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: "Our fingerprints don't fade from the lives we touch. Is that true for everybody, or is it just poetic bullshit?"

Писане by -amelia on Нед Юли 29, 2018 1:29 pm

Хубав герой! Добре дошъл.  <3
Само да попитам дали ликът е запазен за теб?
avatar
-amelia

Брой мнения : 58
Join date : 25.07.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: "Our fingerprints don't fade from the lives we touch. Is that true for everybody, or is it just poetic bullshit?"

Писане by Maven Kilgore. on Нед Юли 29, 2018 1:34 pm

Да, за мен е. :) Пропуснах да спомена.
avatar
Maven Kilgore.

Брой мнения : 38
Join date : 28.07.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: "Our fingerprints don't fade from the lives we touch. Is that true for everybody, or is it just poetic bullshit?"

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите