Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения
Чет Окт 11, 2018 8:37 am by -nicole

» Отсъствия
Съб Окт 06, 2018 3:57 pm by Alexander Moon.

» Запазване на лик
Пет Сеп 28, 2018 9:24 am by K.

» The supreme art of war is to subdue the enemy without fighting.
Чет Сеп 27, 2018 3:43 pm by K.

» ...care what you wish for
Сря Сеп 26, 2018 10:26 pm by K.

» Въпроси
Сря Сеп 26, 2018 7:40 pm by K.

» He looks like sin, but some nights when only the moon is out for light, he feels more like a greek tragedy.
Вто Сеп 25, 2018 8:12 pm by Esmond

» Връщане на герой или Лик;
Вто Сеп 25, 2018 9:28 am by -nicole

» Освободени ликове и герои.
Пон Сеп 24, 2018 7:58 pm by -nicole

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 37, на Нед Сеп 02, 2018 10:36 pm

...care what you wish for

Go down

...care what you wish for

Писане by Маркъс Кейн on Сря Сеп 26, 2018 9:59 pm

"Внимавай какво си пожелаваш...", хората често казват това забравили истинския смисъл на фразата. Желанията, те са сила, като идеите, и са толкова силни колкото и силата караща континентите да се придвижват. Те винаги намират начин да се прояват, да се сътворят и да "Бъдат".

Това често надхвърля и обикновените хора...

Живота започна както биха казали някои, зле за Маркъс, сиропиталището не е място където някой би трябвало да отрасне. Още повече ако то е строго католическо и пълно само с момчета. Единственото нещо което беше негово спасение бе любовта му към книгите. Книги които го изградиха, дадоха му възгледи към обществото и реалността. Това и бокса. Странно или не, старшата монахиня бе предоставила три вида спорт на младежите: "бокс", "плуване" и "тенис", като последното не му се отдаваше, а плуването бе уви само веднъж месечно.

Годините минаха, и преди да напусне дома, успя да си намери сигурна работа в библиотека и добра квартира. Църквата обаче държи своите деца близо до себе си, може би твърде близо. Получи покана за изучаване на древни езици, история и т.н. научи се да свири на пиано, но контактите му са хората бяха неговото слабо място. Естествен белег на свръх интелигентните хора.

През живота си имаше само няколко близки хора, неговите братя, група от сираци, но пък които имат много добра кариера. Полицейски началник, лекар, общински съветник и епископ. Той обаче оставаше сам единак, ако не броим кучето му. Голям ризеншнауцер, на име Серафим.

Но, както казах по-рано, желанията често намират как да се прояват, дори и самият ти да не ги искаш. Едва бе завършил местният университет, когато една вечер прибирайки се завари пред вратата си брат си Ерик. Младият мъж го чакаше в далеч по-простата си черна свещеническа униформа. Нямаше спомени да имат уговорка, но от време на време Ерик правеше такива неща, появяваше се от нищото, говореха си до сутринта и намираха себе си за приятна компания.

- На какво дължа посещението?

- Имам нужда от помощта ти, и никога нямаше да те потърся за това ако нямаше друг начин - започна приятеля му. Изглеждаше притеснен, изцапан и раздърпан и изключително неспокоен. - Кажи ми че все още пазиш подаръка от сестра Мери!

Принципно, във всеки друг случай би погледнал на въпроса с насмешка, старата монахиня му бе подарила старинно разпятие на няколко века от Ерусалим, а на другите негови братя които напускаха дома, съвсем по-практични подаръци, като телефон, джобни пари, шофьорски курсове и т.н. Но на него сестра Мери му връчи този кръст все едно му връчи кюлче злато. Не разбирайте грешно, не беше капризен, но кръста не му служеше за нищо друго освен да виси в коридора при предверието.

- Какво става Ерик? - приближи се до него, отвори вратата и влязоха в малката му къща с ипотека за следващите 15 години. Серафим ги посрещна с мощен лай и махане на опашка.

Следващите събития се развиха в порядък на минути. Спомняше си как госта му заключи вратата. Тръгна към разпятието и докато се опитваше да проумее какво се случва, нещо удари силно вратата му, толкова силно че чак беше изненадан че не беше просто направена на трески. "Какво по дявол..."

Миг след това вторият удар вече направи това което, първият не успя. Полетяха трески. той падна на земята, а младият епископ държеше разпятието му в ръце. Черен дим нахлу в къщата, студ изпълни помещението му, и като че всичко причерня, освен за негова изненада кръста който излъчваше жълта бледа светлина здраво стиснат и насочен по-посока на вратата.

###ВРЕМЕ Е ДА ВЗЕМА ТОВА КОЕТО МИ БЕ ОБЕЩАНО### - гласа беше безплътен и като че нахлу директно в главата му. Видя фигура в сянката на вратата си, огнени очи... брат му паднал на колене държащ кръста... фигурата която вървеше към него, все едно избутвана от вятър, но въпреки това напредваща. Ръката и от мрак със шест пръста която се протегна, кръста който избухна, и брат му който бе погълнат от пламъци които не изгаряха нищо друго освен него. Кучето виеше... брат му се стопи на прах, а той припадна, загледан в очите които го гледаха... кладенци от алено червен пламък.

Всеки ден се връщаше в този спомен. Спомена когато за пръв път видя "кръстопътен демон" умъртвил брат му за това че се е намесил в договора му с някоя клета душа.

Не бе изтекъл и ден, и още докато полицаите разследваха ордена на "Свети Джордж", се появи и го обсипаха от въпроси. Инквизицията явно никога не е била разпускана, оказа се че безсмъртната човешка душа е желан плод за много същества и съществува свят скрит за хората.

Останалата история е ясна... човек който е видял това не може просто да забрави, зарови се в книги, превърна го във фикс идея на живота си, не мина много време и Майка Мери, изпрати при него с огромно нежелание човек от ордена, който го взе под опека. Прекара много време в манастири и архиви, ходи на много случай и се срещна със злото.

Сега на 33 години, вече можеше да се каже че е пълноправен член на ордена и се бореше с всички сили срещу злото, чието лице е скрито от лицето на средният човек. Уви, демона който срещна... продължаваше да му убягва.

-----
Моля ви, ако има забележки с удоволствие ще ги променя.
avatar
Маркъс Кейн

Брой мнения : 26
Join date : 26.09.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ...care what you wish for

Писане by K. on Сря Сеп 26, 2018 10:26 pm

Одобрен си и добре дошъл във форума! :)
avatar
K.

Брой мнения : 279
Join date : 24.07.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите