they call him red flame

Kyle Norman

"they call him red flame"

Кайл Номан мразеше животът си. Мразеше го от дъното на душата си. Мразеше го още повече в секундата, когато осъзна, че е напълно сам. Че близнакът му е въвлечен в проклет свят, за който дори не подозираше. Промени се. Промени се толкова бързо и скорострелно... Но всичко се промени истински в един ден, преди точно две години. Тогава, когато Райли Норман дойде на свиждане на близнака си в клиниката за последен път. Идентичен чифт очи не се откъсваха от тези на Кайл... Но по-големият близнак изглеждаше доста по-слаб и болнав от Кайл.
„Изглеждаш ужасно.“ Думите излязоха от устата на Кайл по-бързо, от колкото му се искаше и подозрително много наподобяваха обвинение. „Сякаш ти си затворен в клиника за душевно болни, а не аз.“
„Не мога да спра да мисля за нея, Кайл!“ Отвърна Райли отчаяно. Сенките под очите му изглеждаха далеч по-дълбоки от последната им среща, преди седмица. Пръстите му трепереха, сякаш в действителност белязаната не излизаше от главата му и наподобяваше страничен ефект от тежка и безмилостна дрога. „Не мога .. Аз... Не излиза от главата ми, дори когато успявам да поспя...Дори за час.“
„Не приличаш на някой, който е спал в последните няколко дни, Ра.“ Кайл се пресегна и хвана ръката на брат си, игнорирайки предупредителните погледи на надзирателите. „Трябва да кажеш на някого, трябва да потърсиш помощ. Ра... Ра, изглеждаш наистина зле.“
Райли рязко отдръпна ръцете си от тези на Кайл, като чели казаните думи го попариха и оставиха горчив вкус в устата му. На място на отчаянието се настани първичен и видим гняв.
„Трябва да се шегуваш... Мислиш за мен като откачалка, само защото изпитвам нещо, което не мога да контролирам. Никой не може да ми помогне, не и когато съм пристрастен към... към нея.“
„Райли...“
„Винаги ли всичко трябва да е за теб?!“ Продължи ядно Райли, озъбвайки се като подивяло животно. „Не можеш да понесеш, че не съм като теб. Че не съм истински луд. Ти си в проклета клиника за душевно болни, не аз!“
„Райли, не казах...“
„Винаги си бил ужасен егоцентрик! Не трябваше да идвам..“ Изправи се рязко, привличайки вниманието на всички в огромната стая. Очите на Кайл се разшириха от идеята, че за пръв път Райли жадуваше да избяга от него. Тревогата не спираше да се надига в гърдите на по-малкия близнак.
„Ра, седни... Моля те. Ще... Ще те изслушам.“
„Не искам да ме слушаш. Не искам... не искам нищо от теб.“ Обърна се рязко и тръгна към вратата, игнорирайки виковете на Кайл...Сякаш не означаваха абсолютно нищо. Сякаш двамата не притежаваха неразрушима и вечна сила.
Само няколко дни по-късно научи, че Райли е скочил от най-високата сграда в града. Че е загубил живота си, тласнат от ужасното отчаяние, което един белязан може да предизвика в ума на един пристрастен. Болката, която съпътстваше Кайл го промени. Превърна го в леден пламък.Защото нямаше за какво да живее, освен да презира онзи ужасен свят, който му беше отнел частица, която никога нямаше да си върне обратно.


Kyle Norman| 22 years old| humans|  FC: Cameron Monaghan