• they told me not to fall in love, that shit's pointless•

Cel Evergreen II Addicted (to her stepbrother Greg Lanton) II 24 y.o. II FC: Bella Hadid;

Сел се обърна рязко, взирайки се в дълбоките очи на доведения си брат. Усещаше студените му пръсти върху китката си. Той силно я стискаше, сякаш може би тя би изчезнала в пространството ако си позволеше да разхлаби захвата си.
- Защо ти се подчинявам? Дори не споделяме една кръв.
Селестия винаги бе силна жена, която не слушаше нищо и никого. Никога не се вълнуваше от хората. Просто късаше и хвърляше. Не зависеше от никого, но не можеше да откаже нищо на брат си. Винаги бе било така - тя не беше негова по-голяма сестра, а по-скоро робиня; слуга, която винаги търчеше и с нежелание изпълняваше всеки негов каприз.
- Има още нещо, което ще пожелая. - младежът заговори. - Върни ми ножа. Изчисти го хубаво и ми го върни.
Нещо в ума и напираше, на върха на езика и бяха думите "Иди си го вземи сам". Но нямаше достатъчно сила за това. Надвеси се над трупа на майка им, плуващ в гъсти локви черна кръв, с грациозно движение измъкна аленото острие, завъртя се и с тихи крачки изчезна в нощта.
***
Странна птица бе Сел. Настроенията и се променяха по-бързо от времето навън. В един момент беше щастлива, в следващия можеше да се съсипва. Но нещо, което никога не се променяше, бе нейното самочувствие. Знаеше цената си достатъчно добре, за да не позволява на други хора да я стъпкват. Не зависеше от нищо и никого. Нямаше нужда от каквото и когото и да било. Самодостатъчна си беше. За нея хората бяха просто временни играчки - когато се отегчеше от една, просто се сдобиваше с нова. Кукли на конци.