Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения
Чет Окт 11, 2018 8:37 am by -nicole

» Отсъствия
Съб Окт 06, 2018 3:57 pm by Alexander Moon.

» Запазване на лик
Пет Сеп 28, 2018 9:24 am by K.

» The supreme art of war is to subdue the enemy without fighting.
Чет Сеп 27, 2018 3:43 pm by K.

» ...care what you wish for
Сря Сеп 26, 2018 10:26 pm by K.

» Въпроси
Сря Сеп 26, 2018 7:40 pm by K.

» He looks like sin, but some nights when only the moon is out for light, he feels more like a greek tragedy.
Вто Сеп 25, 2018 8:12 pm by Esmond

» Връщане на герой или Лик;
Вто Сеп 25, 2018 9:28 am by -nicole

» Освободени ликове и герои.
Пон Сеп 24, 2018 7:58 pm by -nicole

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 37, на Нед Сеп 02, 2018 10:36 pm

Ghost Riders in the Sky

Go down

Ghost Riders in the Sky

Писане by .Craig. on Нед Авг 05, 2018 3:01 pm


Hunters/25г./Крейг МакМаркъс
FC:Brok O'hurn





-Ана чуваш ли ме?


Голямото му тяло изглеждаше нереално на фона на болничната стая но той държеше с такава нежност нежната ръка на момичето,което стоеше в леглото. Целуваше нежно крехката и малка ръка и допираше бузата си до нея. Очите му изпълнение с толкова много искрици,сякаш се надяваше с тях да им даде живот. Но знаеше,че няма как това да се случи и това още повече го съсипваше. Тя не се събуди,въпреки хилядите му молби. Не отвори очи и той стоеше без да може да направи нищо за нея. Изправи се и я целуна по челото,а после и по устните,за последно  сбогом. Не искаше да се разделя с нея но знаеше,че има друго по малко създание,чието живот зависеше вече от него:


-Обещавам ти,че ще се грижа за него...


Това можеше да се каже,че е най-лошото нещо което му се случваше. Изгубил най-важното нещо в живота си,своята най-голям любов,сега отново оставаше сам. Въпреки грижите и обичта на баща му,който винаги смяташе семейството си за най-големите благородници,той никога не бе вниквал в душата на сина си и го възпитаваше да бъде силен и непреклонен. Само,че и мъжете изпитваха чувства,дори и мъжете който бяха толкова големи като него. Въпреки силата си,той винаги криеше една голяма и топла душа,която не показваше пред всички.


Щом направи няколко крачки извън болничната стая,усети как земята под него се разтресе. По скоро краката му бяха омекнали. Подпря се на стената и затвори очи,опитвайки се да забрави или му се искаше това да е ужасен сън от който да се събуди. 


Докато стоеше в този транс не усети,че до него има някой. Гласа на медицинска сестра,която му говореше нещо. Трябваше му супер много сила да се обърне и да разбере како говори:


-Господин МакМаркъс,съжалявам за загубата ви но трябва да се погрижите за бебето...


Да,тогава се сети имаше отговорност,едно малко създание,което трябваше да пази,да се грижи за него. Тръгна след сестрата,която го кара в стаята където стояха бебетата. Облечен в болнична престилка за първи път,щеше да държи бебе. Толкова голям страх,мислеше си че ще го нарани,пипаше толкова внимателно,а в големите му ръце,малкото създание почти изчезна. Но неговата нежност и топлина,накара малкото невинно създание отново да заспи. Сякаш усещаше,че това ще е неговия закрилник.





***





-Срам! Пълен срам! Защо си тук! И ми водиш това...


Мъжа видимо гневен,лицето му почервеняло от яд. Стоеше и мяташе ръце пред голямото тяло на Крейг,а той с усмивка гледаше бебето,което спеше в ръцете му,сякаш ни най-малко не му пукаш,ако този срещу него направи нещо:


-Водиш ми копелето на сестра си,защо тя избяга,отрече се,опетни кръвта ни...


Очите на момчето се свиха и го прорязаха като нож,ярост се изписа по лицето му,той не повиши тон но гласа му остана равен:


-Не ми говори точно ти за опетнена кръв,от 12 годишен съм на място,което дори не подозирах,че съществува,лъжеше ме от дете,че майка ми е умряла. Самия ти не си съвсем невинен. Сестра ми искаше да избяга от теб,да създаде своето щастие,да бъде себе си. И какво стана,ти я разболя,с това че се отрече от нея. 


Приближи се към него бавно и полека:


-Случай ме старче,давам ти поледен шанс,знам че си мой баща но това няма да промени нещата. Ще се грижиш за Дейвид,ще му дадеш такава любов,грижа и внимание,която не си давал нито на мен,нито на сестра ми. Иначе кълна се,че ще направя последните ти дни тук най-жалките и най-мизерни. Ако разбера,че и един косъм е паднал от главата му,ще лети твоята. Ясен ли съм!


Повиши тон но имаше смисъл,защото баща му седна на дивана. Синът му никога не му беше говорил така но знаеше,че сега няма шега.


-Не мога да остана тук,той никога няма да е в безопасност. Помни,че има кой да ми каже всеки ден как е,ако чуя нещо ще дойда. Ще идвам да го виждам,наел съм детгледачка,която ще се грижи за него. Но ти ще съблюдаваш да не му се случи нищо... Ясен ли съм!


avatar
.Craig.

Брой мнения : 13
Join date : 05.08.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ghost Riders in the Sky

Писане by -nicole on Нед Авг 05, 2018 3:13 pm

Добре дошъл
avatar
-nicole

Брой мнения : 341
Join date : 23.07.2018

Вижте профила на потребителя http://the-cursed-rpg.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите