Love is giving someone the power to destroy you…but trusting them not to.

Aaliyah Mahnon

20 YEARS OLD / fc. Eiza Gonzalez / Humans

Valerie Mahnon's twin sister

Упря ножа в шията му. Ръката й беше стабилна като от стомана, а погледът й вперен право в него.
За изненада на самата нея, дори не трепваше. Не премигна нито веднъж. Гледаше го право в очите, където можеше да прочете изненадата му, всичките му слабости, желанието да избяга възможно най-далеч от нея. Но най-вече страха. Неописуем страх, който до скоро изпълваше самата нея, но сега усещаше как именно той я храни със сила, за която не бе подозирала до момента. Която не смееше да използва, а и не знаеше как.
Но сега беше различно. Сега всичко беше различно, защото знаеше, че не е сама. Валъри беше с нея и й помагаше. Сега разбираше, че всеки един кошмар си заслужаваше, за да я подготви за този момент.
- И сега какво, Ерик? - изсъска думите през зъби. Не бързаше да го убие, щеше да е прекалено лесно. Искаше да го види безпомощен, свит в ъгъла, където тя бе прекарала последната година. Заради него.
- Моля те... - гласът му беше станал тънък, почти писклив - ... не можеш. Аз... аз те обичам.
- Обичаш? Не си способен. И двамата го знаем. - спомни си всички пъти, в които тежката му ръка се стоварваше върху крехкото й тяло, спомни си как проплакваше умолително "Спри.", преди да последва още един удар. Той не съжали крехкото момиче, което някога му даваше цялата си любов нито веднъж. - Не очакваше този момент да дойде, нали? Мислеше, че си недостижим, че нищо не може да те нарани. Къде ти е силата сега?
По врата му се стече кръв.
Спомените я бяха накарали да засили натиска си.
Не. Не още. Не заслужаваше толкова лесна смърт. Искаше да се наслади на момента възможно най-дълго. Забавляваше я да наблюдава паниката в очите му, безуспешните опити да намери изход.
Ерик не осъзнаваше, че малкото, уплашено момиче вече го нямаше. На мястото й стоеше уверена жена, която без капка колебание, щеше да забие острието в него всеки момент...
-------
Отвори очи.
Беше сън.
Всичко това беше поредният сън. Но беше толкова реален. Както всеки път. Някога тези сънища я плашеха, държаха я будна, а сега копнееше да не свършват. Най-големите й кошмари й даваха спокойствие и сила да преживее още един ден в тази къща.  Всеки ден чакаше да затвори очи и да се върне в света, в който се беше научила да контролира всичко и най-вече себе си. В сънищата си успяваше да избяга, да бъде свободна, но щом се събудеше се връщаше в същия затвор, в който живееше последната една година.

xo

п.п. Разбрала съм се с Валъри.

Говорила съм с админ преди изобщо да обмислям някаква история и ми беше казано, че няма проблем да имат близнаци, стига да са обикновени хора.
Ще е добре да си подобрите комуникацията, за да не си губят потребителите време в писане на герои, които няма да бъдат одобрени заради неразбирателство в екипа.

Ами може би някой взема решения сам и не се допитва до останялите преди да разреши нещо такова. А дори и не уведомява за такива решения, засягащи Важни герои.
Взимай я, но това е последен компромис, спрямо важните герои и ще да е единствения близнак на белязан.

Аз не съм виновна за това кой и как взима решения в екипа ви, но няма как да знам, че като питам за нещо, трябва да се допитам до всеки един от вас. Нелепо е, че аз съм свършила каквото трябва, разбрала съм се с админ, с Валъри, отделила съм време да измисля някаква история и тя да е подходяща за ситуацията и форума и накрая ми се казва, че няма да ми бъде одобрен героя и още малко на мен ще се скарате, че ВИЕ не сте се разбрали. Това не е нормално отношение към потребителите. Да не говорим, че важните герои са пуснати само с кратко обяснение на дарбите и се изисква от нас да напишем история, характер и накрая се поставят ограничения на това каква да бъде тази история. Някак се получава противоречие с идеята ви от самото начало, че историята на форума се развива според потребителите. Като искате герои, които да се развиват според строго определена история, правите такъв цял герой със семейство и характер и след това имате право и на големи изисквания. В момента се получава "ти си напиши историята, ама както ние ти кажем". Безсмислено е.
Благодаря.